Край. Ето, свърши се.
Толкова за нашето обичане.
Двама души със романтика разделят се
и няма нужда от взаимното отричане.
Защото треснеш ли веднъж вратата си,
залостиш ли я със омраза ти,
не ще ме пуснеш пак до себе си,
дори да сме приятели, уви.
А пък с тебе пак сме двамата.
Но този път във самотата си.
И в страх. И в трепетно очакване -
да забравиме тъгата си. ...