Раздяла
Край. Ето, свърши се.
Толкова за нашето обичане.
Двама души със романтика разделят се
и няма нужда от взаимното отричане.
Защото треснеш ли веднъж вратата си,
залостиш ли я със омраза ти,
не ще ме пуснеш пак до себе си,
дори да сме приятели, уви.
А пък с тебе пак сме двамата.
Но този път във самотата си.
И в страх. И в трепетно очакване -
да забравиме тъгата си.
Че когато двама души се разделят,
веднъж омаяни от любовта,
цял живот ще я споделят,
но не ще признаят за това.
Не ще си казват, че е трудно
да не мислят те един за друг.
И ще стискат зъби нощем будни.
(Сълзите им пречат тук.)
И няма нужда ни от пози,
ни от злост или обиди лични.
След раздялата боли го този,
който повече обича...
Толкова за нашето обичане.
Двама души със романтика разделят се
и няма нужда от взаимното отричане.
Защото треснеш ли веднъж вратата си,
залостиш ли я със омраза ти,
не ще ме пуснеш пак до себе си,
дори да сме приятели, уви.
А пък с тебе пак сме двамата.
Но този път във самотата си.
И в страх. И в трепетно очакване -
да забравиме тъгата си.
Че когато двама души се разделят,
веднъж омаяни от любовта,
цял живот ще я споделят,
но не ще признаят за това.
Не ще си казват, че е трудно
да не мислят те един за друг.
И ще стискат зъби нощем будни.
(Сълзите им пречат тук.)
И няма нужда ни от пози,
ни от злост или обиди лични.
След раздялата боли го този,
който повече обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
