Раздяла
Край. Ето, свърши се.
Толкова за нашето обичане.
Двама души със романтика разделят се
и няма нужда от взаимното отричане.
Защото треснеш ли веднъж вратата си,
залостиш ли я със омраза ти,
не ще ме пуснеш пак до себе си,
дори да сме приятели, уви.
А пък с тебе пак сме двамата.
Но този път във самотата си.
И в страх. И в трепетно очакване -
да забравиме тъгата си.
Че когато двама души се разделят,
веднъж омаяни от любовта,
цял живот ще я споделят,
но не ще признаят за това.
Не ще си казват, че е трудно
да не мислят те един за друг.
И ще стискат зъби нощем будни.
(Сълзите им пречат тук.)
И няма нужда ни от пози,
ни от злост или обиди лични.
След раздялата боли го този,
който повече обича...
Толкова за нашето обичане.
Двама души със романтика разделят се
и няма нужда от взаимното отричане.
Защото треснеш ли веднъж вратата си,
залостиш ли я със омраза ти,
не ще ме пуснеш пак до себе си,
дори да сме приятели, уви.
А пък с тебе пак сме двамата.
Но този път във самотата си.
И в страх. И в трепетно очакване -
да забравиме тъгата си.
Че когато двама души се разделят,
веднъж омаяни от любовта,
цял живот ще я споделят,
но не ще признаят за това.
Не ще си казват, че е трудно
да не мислят те един за друг.
И ще стискат зъби нощем будни.
(Сълзите им пречат тук.)
И няма нужда ни от пози,
ни от злост или обиди лични.
След раздялата боли го този,
който повече обича...
© Валери Шуманов All rights reserved.
