9 jun 2017, 13:10

Раздяла

  Poesía » Civil
449 1 0

За раздяла с човек, който обичаш
понякога само една лъжа стига.
Своите чувства любов наричаш,
но думите са подходящи за книга.

 

На думи можеш звезди да ми сваляш
и всеки ден силно да ме прегръщаш.
За какво ти беше да ми се кланяш
като любовта ми в тъга превръщаш.

 

А аз исках между нас да няма лъжа,
всичко друго някак щях да простя.
Баси, толкова ли е сложна любовта,
че оттук нататък чувства да пестя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

2017

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...