9.06.2017 г., 13:10

Раздяла

448 1 0

За раздяла с човек, който обичаш
понякога само една лъжа стига.
Своите чувства любов наричаш,
но думите са подходящи за книга.

 

На думи можеш звезди да ми сваляш
и всеки ден силно да ме прегръщаш.
За какво ти беше да ми се кланяш
като любовта ми в тъга превръщаш.

 

А аз исках между нас да няма лъжа,
всичко друго някак щях да простя.
Баси, толкова ли е сложна любовта,
че оттук нататък чувства да пестя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

2017

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...