12 nov 2008, 6:41

Раздяла 

  Poesía » De amor
664 0 3
Довчера казвахме си съкровени тайни,

довчера споделяхме си болки и мечти,

а днес сме чужди и потайни,

двама непознати - АЗ и ТИ.

 

Залутаха се нашите души самотни

по улици безлюдни прашни,

изоставени объркани измъчени сиротни,

удавиха се в кошмари страшни.

 

Стоим в стаята на Самотата

делят ни само сантиметри,

с погледи забити в стената,

между душите ни са километри.

 

И искаме да блесне светлината,

без да знаем в кой тунел да влезнем,

объркана неясна ни е бъднината,

от лабиринта сами не можем да излезем.

 

Обречени на болка и измама,

потъпкахме надеждата и радостта.

Знаем! Връщане обратно няма,

загубихме Приятелството, Любовта.

© Фурианна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??