Nov 12, 2008, 6:41 AM

Раздяла

  Poetry » Love
831 0 3
Довчера казвахме си съкровени тайни,

довчера споделяхме си болки и мечти,

а днес сме чужди и потайни,

двама непознати - АЗ и ТИ.

 

Залутаха се нашите души самотни

по улици безлюдни прашни,

изоставени объркани измъчени сиротни,

удавиха се в кошмари страшни.

 

Стоим в стаята на Самотата

делят ни само сантиметри,

с погледи забити в стената,

между душите ни са километри.

 

И искаме да блесне светлината,

без да знаем в кой тунел да влезнем,

объркана неясна ни е бъднината,

от лабиринта сами не можем да излезем.

 

Обречени на болка и измама,

потъпкахме надеждата и радостта.

Знаем! Връщане обратно няма,

загубихме Приятелството, Любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фурианна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...