Раздяла
довчера споделяхме си болки и мечти,
а днес сме чужди и потайни,
двама непознати - АЗ и ТИ.
Залутаха се нашите души самотни
по улици безлюдни прашни,
изоставени объркани измъчени сиротни,
удавиха се в кошмари страшни.
Стоим в стаята на Самотата
делят ни само сантиметри,
с погледи забити в стената,
между душите ни са километри.
И искаме да блесне светлината,
без да знаем в кой тунел да влезнем,
объркана неясна ни е бъднината,
от лабиринта сами не можем да излезем.
Обречени на болка и измама,
потъпкахме надеждата и радостта.
Знаем! Връщане обратно няма,
загубихме Приятелството, Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Фурианна Все права защищены
