8 may 2009, 6:32

Раздяла

  Poesía » Otra
840 0 2

Всичко бе до тук,
спомени връхлитат един след друг,
да ви забравя няма да мога,
но в живота сам ще се боря!

4 години от живота дадохме си,
но накрая открихме себе си,
няма да забравя аз
всички глупости в час!

С усмивка всички спомени
ще се връщат като стари ленти
в моите мисли...
Как ще е без вас, не ми се мисли!

От днес вече трябва да сме големи,
няма да сме толкова често засмени,
всеки тръгва по своя път,
дано те отново се пресекат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...