Всичко бе до тук,
спомени връхлитат един след друг,
да ви забравя няма да мога,
но в живота сам ще се боря!
4 години от живота дадохме си,
но накрая открихме себе си,
няма да забравя аз
всички глупости в час!
С усмивка всички спомени
ще се връщат като стари ленти
в моите мисли...
Как ще е без вас, не ми се мисли!
От днес вече трябва да сме големи,
няма да сме толкова често засмени,
всеки тръгва по своя път,
дано те отново се пресекат!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
