Раздяла

Ти пожела - не те възпрях насила,

раздялата потропа и у нас,

от остра болка рамене присвила,

на масата ридая глухо аз...

Да пръснеш диаманта на парчета,

да сринеш любовта си на зрънца -

боли, нали!...

Но ние с теб не сме деца!

Понякога ще питам аз - къде си ти,

а ти ще мислиш ли понякога за мен?

Прости ми, че ридая, но не за скръб

живота си на теб дарих

и изход друг за теб и мен не зная....