Ти пожела - не те възпрях насила,
раздялата потропа и у нас,
от остра болка рамене присвила,
на масата ридая глухо аз...
Да пръснеш диаманта на парчета,
да сринеш любовта си на зрънца -
боли, нали!...
Но ние с теб не сме деца!
Понякога ще питам аз - къде си ти,
а ти ще мислиш ли понякога за мен?
Прости ми, че ридая, но не за скръб
живота си на теб дарих ...