10 jun 2011, 11:49

Раздяла

  Poesía
844 0 0

Раздяла 

 

                  Посветено на една изоставена жена

 

Тръгваш си днес след толкова много години.

Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.

Слънце ще свети и може би ще вали,

а ние ще бъдем две осиротели души.

 

Утре в зори, песента ще отлитне самотна.

Тихо ще стъпва моята обич сиротна.

Вятър ще носи молитва, превърната в стон

и ще бъда сама в опустелия дом.

 

Тръгваш си днес - не обръщаш за сбогом глава,

а след твоите стъпки всеки ъгъл крие следа.

Неизказани думи в тишината кънтят.

Силуети се сливат, спомени още болят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Детелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...