10 июн. 2011 г., 11:49

Раздяла

847 0 0

Раздяла 

 

                  Посветено на една изоставена жена

 

Тръгваш си днес след толкова много години.

Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.

Слънце ще свети и може би ще вали,

а ние ще бъдем две осиротели души.

 

Утре в зори, песента ще отлитне самотна.

Тихо ще стъпва моята обич сиротна.

Вятър ще носи молитва, превърната в стон

и ще бъда сама в опустелия дом.

 

Тръгваш си днес - не обръщаш за сбогом глава,

а след твоите стъпки всеки ъгъл крие следа.

Неизказани думи в тишината кънтят.

Силуети се сливат, спомени още болят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...