10 июн. 2011 г., 11:49

Раздяла

842 0 0

Раздяла 

 

                  Посветено на една изоставена жена

 

Тръгваш си днес след толкова много години.

Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.

Слънце ще свети и може би ще вали,

а ние ще бъдем две осиротели души.

 

Утре в зори, песента ще отлитне самотна.

Тихо ще стъпва моята обич сиротна.

Вятър ще носи молитва, превърната в стон

и ще бъда сама в опустелия дом.

 

Тръгваш си днес - не обръщаш за сбогом глава,

а след твоите стъпки всеки ъгъл крие следа.

Неизказани думи в тишината кънтят.

Силуети се сливат, спомени още болят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Детелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...