10.06.2011 г., 11:49

Раздяла

841 0 0

Раздяла 

 

                  Посветено на една изоставена жена

 

Тръгваш си днес след толкова много години.

Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.

Слънце ще свети и може би ще вали,

а ние ще бъдем две осиротели души.

 

Утре в зори, песента ще отлитне самотна.

Тихо ще стъпва моята обич сиротна.

Вятър ще носи молитва, превърната в стон

и ще бъда сама в опустелия дом.

 

Тръгваш си днес - не обръщаш за сбогом глава,

а след твоите стъпки всеки ъгъл крие следа.

Неизказани думи в тишината кънтят.

Силуети се сливат, спомени още болят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Детелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...