Раздяла 

                  Посветено на една изоставена жена

Тръгваш си днес след толкова много години.

Утре ще дойде и стъклата ще бъдат пак сини.

Слънце ще свети и може би ще вали,

а ние ще бъдем две осиротели души.

Утре в зори, песента ще отлитне самотна.

Тихо ще стъпва моята обич сиротна.

Вятър ще носи молитва, превърната в стон

и ще бъда сама в опустелия дом.

Тръгваш си днес - не обръщаш за сбогом глава,

а след твоите стъпки всеки ъгъл крие следа.

Неизказани думи в тишината кънтят.

Силуети се сливат, спомени още болят.