Тъжиш, сърце, жалееш,

че другари свои остави...

За любовта им топла милееш,

тя в тъмнината път ти проправи!

Туптя ти в блажена радост,

достигна те божественото чувство!

Помаза те мехлем от радост,

със щастието потъна във единство!

Прегръдка след прегръдка...

Все не стигат...

И още една нежна усмивка

сълзите не успяват да потиснат...

Раздялата тежка притиска душата.

Като филм на лента събуждат се спомени.

Бавно приближава се пикът на тъгата.

Сълзите падат и докосват земята.

И ето го! Онзи страшен момент!

Сърцето вече не издържа!

Навеждам глава, безкрайно опечален...

Черни мигове донесе таз страшна съдба...

Вече нямам сили да тъжа,

но спомените все по-ярко светят.

И груст и радост смесват се в едно,

нова страница отваря се в животът...