Тъжиш, сърце, жалееш,
че другари свои остави...
За любовта им топла милееш,
тя в тъмнината път ти проправи!
Туптя ти в блажена радост,
достигна те божественото чувство!
Помаза те мехлем от радост,
със щастието потъна във единство!
Прегръдка след прегръдка...
Все не стигат...
И още една нежна усмивка
сълзите не успяват да потиснат... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up