Тъжиш, сърце, жалееш,
че другари свои остави...
За любовта им топла милееш,
тя в тъмнината път ти проправи!
Туптя ти в блажена радост,
достигна те божественото чувство!
Помаза те мехлем от радост,
със щастието потъна във единство!
Прегръдка след прегръдка...
Все не стигат...
И още една нежна усмивка
сълзите не успяват да потиснат...
Раздялата тежка притиска душата.
Като филм на лента събуждат се спомени.
Бавно приближава се пикът на тъгата.
Сълзите падат и докосват земята.
И ето го! Онзи страшен момент!
Сърцето вече не издържа!
Навеждам глава, безкрайно опечален...
Черни мигове донесе таз страшна съдба...
Вече нямам сили да тъжа,
но спомените все по-ярко светят.
И груст и радост смесват се в едно,
нова страница отваря се в животът...
© Иван Алексиев All rights reserved.