Коленича пред олтара на омайващото време,

когато двамата отпивахме от чашите със страст,

и се окайвам за сегашното си тежко бреме,

поглъщащо живота ми с отровна паст.

А всичко беше толкова небивало прекрасно,

обвито във любов, изящество и доброта,

които, вярвах,  никога не ще угаснат,

залети от безбрежното море на глупостта.

Но неусетно някак злото пропълзя във нас

и чувството взаимно бързо се разпадна,

разяждано от гнусна мазохистка сласт

по кухите облаги на света западнал.