Раздяла
Коленича пред олтара на омайващото време,
когато двамата отпивахме от чашите със страст,
и се окайвам за сегашното си тежко бреме,
поглъщащо живота ми с отровна паст.
А всичко беше толкова небивало прекрасно,
обвито във любов, изящество и доброта,
които, вярвах, никога не ще угаснат,
залети от безбрежното море на глупостта.
Но неусетно някак злото пропълзя във нас
и чувството взаимно бързо се разпадна,
разяждано от гнусна мазохистка сласт
по кухите облаги на света западнал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хийл Всички права запазени
