От любовта боли...
        И мен ме заболя,

когато ти остави ме сама...

Сама...
        Тъгата не ме напускаше...

Навсякъде около мен се стичаше кръв...!

Душата ми бе жестоко наранена,

и то от теб…

Само от ТЕБ!

Сега се мъчиш да поправиш “тази грешка”.
        ГРЕШКА?!

Казваш ми, че си ме обичал и че още е така...

Виждам, че съжаляваш…

Очите ти те издават…

Но НЕ!

Сега е твой ред да страдаш!

Да страдаш, както аз сама във мрака…