17.08.2008 г., 11:23

Раздяла...

1K 1 1

От любовта боли...
        И мен ме заболя,

когато ти остави ме сама...

Сама...
        Тъгата не ме напускаше...

Навсякъде около мен се стичаше кръв...!

Душата ми бе жестоко наранена,

и то от теб…

Само от ТЕБ!

Сега се мъчиш да поправиш “тази грешка”.
        ГРЕШКА?!

Казваш ми, че си ме обичал и че още е така...

Виждам, че съжаляваш…

Очите ти те издават…

Но НЕ!

Сега е твой ред да страдаш!

Да страдаш, както аз сама във мрака…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕлИ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...