Раздяла
При нас омразата приседна
без повод и без знак дори
и в миг надеждата последна
изчезна нейде в дън гори.
Любовта избяга съкрушена
останала съвсем без дъх
и от наш’та връзка съвършена
остана само спомен сух.
Обичах те тъй както можех
Единствената бе за мене ти
пред теб сърцето си положих
животът свой ти посветих.
Не ме разбра и не поиска
да бъдем двамата Едно.
Бурята страстта изплиска
остана празно нашето гнездо.
Сега вървим в посоки разни
обърнати със гръб един към друг
и нашите копнежи празни
останаха самотни тук.
Но може би след малко време
животът ще ни срещне пак.
Един до друг отново ще се спреме
на Любовта по даденият знак.
София
24.09.2016 г.
© Владимир Владимирович Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Надявам се, Ицо! Благодаря ти!
-
Не се притеснявай приятелю, любовта винаги дава знак на такива като теб а ти е изключено да не го забележиш
-
Доче, Лебовски, благодаря за хубавите думи!
-
Човек който обича и уважава,даже и в тъгата си, винаги намира Любовта.
-
чудесно е!
-
Прав си, Марине. За жалост идва и този момент.
-
Поздрав! Раздялата е част от любовта...
-
Да бъде, ЕЛ! Благодаря, че ме посети!
-
Тя е последното, което ни остава! Благодаря ти, Гавраил!
-
Надеждата винаги я има дори в раздялата.
-
За тъгата си прав, Антоан! Опитвам се да "извадя" от нея най-хубавото. Дано да успявам. Благодаря ти!
-
Васи, Ангел благодаря, че се отбихте!
-
А дано...!Пожелавам ти го!Поздрав!
-
Търси знака на любовта. Поздрав!
-
Благодаря на всички за хубавите думи!
-
Много ми хареса,поздрав!
-
Хареса ми стиха ти,Владимир!
-
И аз казвам същото - дано се сбъдне! Харесах, Володя!
-
Дано се сбъдне! Хубаво стихо!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
