Раздяла
При нас омразата приседна
без повод и без знак дори
и в миг надеждата последна
изчезна нейде в дън гори.
Любовта избяга съкрушена
останала съвсем без дъх
и от наш’та връзка съвършена
остана само спомен сух.
Обичах те тъй както можех
Единствената бе за мене ти
пред теб сърцето си положих
животът свой ти посветих.
Не ме разбра и не поиска
да бъдем двамата Едно.
Бурята страстта изплиска
остана празно нашето гнездо.
Сега вървим в посоки разни
обърнати със гръб един към друг
и нашите копнежи празни
останаха самотни тук.
Но може би след малко време
животът ще ни срещне пак.
Един до друг отново ще се спреме
на Любовта по даденият знак.
София
24.09.2016 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Владимирович Всички права запазени
