Две думи каза ми през рамо

С две думи ти отвърнах аз.

Не знаеш ли?

Две думи само значеше раздялата за нас.

Обърна се, косата си отвяла

Сияйно светла като слънчев лъч.

Безумно див мълчах.

И като буря отшумяла.

Остана тишината между нас.

За малко бяхме заедно.

За малко бяхме само двама, ти и аз

За малко да си кажеме неща безсмислено объркващи живота на мнозина.

Страхливост или мъдрост бе това?

Сега....аз знам че ще отмине.

Че времето лекува, така било ни писано, че не си подхождахме и сто други неща.

Но все така си ми необяснима.

Все така.

Оставаш си загадка.

Като раздялата на тоя кръстопът.