2 feb 2007, 20:16

РАЗДЯЛА

  Poesía
847 0 2
Реших на езерото огледално
за своята раздяла да разкажа!

От слънцето лъчи кристални
зелената гора пробиха,

направиха ми стол, на него седнах
и лилиите водни разцъфтяха,
и жабите замлъкнаха от страх!

Започнах да разказвам на водата,
но ме прекъсна езерната тишина,

защото езерото е око, което
раздялата не може да приеме,

но може ли да е око, ако
не плуват никакви сълзи във него?

Не чува езерото и не вижда!

А аз реших да споделя
със него точно силната си мъка,
раздялата реших, че мога да удавя
в дълбоката вода – не мога!

Раздялата не мога да удавя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ема Венева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...