2 февр. 2007 г., 20:16

РАЗДЯЛА

852 0 2
Реших на езерото огледално
за своята раздяла да разкажа!

От слънцето лъчи кристални
зелената гора пробиха,

направиха ми стол, на него седнах
и лилиите водни разцъфтяха,
и жабите замлъкнаха от страх!

Започнах да разказвам на водата,
но ме прекъсна езерната тишина,

защото езерото е око, което
раздялата не може да приеме,

но може ли да е око, ако
не плуват никакви сълзи във него?

Не чува езерото и не вижда!

А аз реших да споделя
със него точно силната си мъка,
раздялата реших, че мога да удавя
в дълбоката вода – не мога!

Раздялата не мога да удавя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ема Венева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...