2 февр. 2007 г., 20:16

РАЗДЯЛА

853 0 2
Реших на езерото огледално
за своята раздяла да разкажа!

От слънцето лъчи кристални
зелената гора пробиха,

направиха ми стол, на него седнах
и лилиите водни разцъфтяха,
и жабите замлъкнаха от страх!

Започнах да разказвам на водата,
но ме прекъсна езерната тишина,

защото езерото е око, което
раздялата не може да приеме,

но може ли да е око, ако
не плуват никакви сълзи във него?

Не чува езерото и не вижда!

А аз реших да споделя
със него точно силната си мъка,
раздялата реших, че мога да удавя
в дълбоката вода – не мога!

Раздялата не мога да удавя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ема Венева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...