31 ene 2007, 18:15

Раздяла

Poesía

912 0 1

Сега е моят ред да съм жестока... да казвам и проклинам... да мразя мъничко... Но сега е твоя ред да страдаш! Да плачеш!... и на колене да ми се молиш! Сега е моя ред да те ударя! Сега е твоя ред да те боли! Да гледаш как любовта догаря... и тихичко да шепнеш: "Спри!" Сега нещата са различни. Не са тъй, както са били. Сега не аз, а ти ме викаш... Но всичко свърш, разбери!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ружена (Ружена)

"Сега е моят ред да съм жестока"-оригинално начало!Стихът ти е интересен,макар да има нужда малко да поработиш над него.Поогледай ритъма най-вече .Поздрав!

2007-02-01T01:04:36+02:00

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0