31 янв. 2007 г., 18:15

Раздяла

Поэзия

911 0 1

Сега е моят ред да съм жестока... да казвам и проклинам... да мразя мъничко... Но сега е твоя ред да страдаш! Да плачеш!... и на колене да ми се молиш! Сега е моя ред да те ударя! Сега е твоя ред да те боли! Да гледаш как любовта догаря... и тихичко да шепнеш: "Спри!" Сега нещата са различни. Не са тъй, както са били. Сега не аз, а ти ме викаш... Но всичко свърш, разбери!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ружена (Ружена)

"Сега е моят ред да съм жестока"-оригинално начало!Стихът ти е интересен,макар да има нужда малко да поработиш над него.Поогледай ритъма най-вече .Поздрав!

2007-02-01T01:04:36+02:00

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0