31 янв. 2007 г., 18:15

Раздяла

Поэзия

914 0 1

Сега е моят ред да съм жестока... да казвам и проклинам... да мразя мъничко... Но сега е твоя ред да страдаш! Да плачеш!... и на колене да ми се молиш! Сега е моя ред да те ударя! Сега е твоя ред да те боли! Да гледаш как любовта догаря... и тихичко да шепнеш: "Спри!" Сега нещата са различни. Не са тъй, както са били. Сега не аз, а ти ме викаш... Но всичко свърш, разбери!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ружена (Ружена)

"Сега е моят ред да съм жестока"-оригинално начало!Стихът ти е интересен,макар да има нужда малко да поработиш над него.Поогледай ритъма най-вече .Поздрав!

2007-02-01T01:04:36+02:00

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0