15 jun 2016, 13:57

Раздяла с душата

  Poesía » Otra
446 0 7

Аз мисля, че имам и дни за молитва.

И имам достатъчно дни за развод.

Душата обаче все бърза и литва

да търси в небето най- късия брод.

На другия бряг са и всички безгрешни-

събрал се елита на целия век.

И чуват се думи към мене насрещни:

"За там ли се готвиш бе, земен човек?"

 

Но аз си я следвам душата ми кротка,

докАто напусне ми гръдния кош.

Изпивам за нея последната водка

и лягам накрая във тъмната нощ.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми и идеята и изпълнението!
  • Интересна философия, красива симбиоза се е получила!
  • И с Таня и с Елица! Колич, привет!
  • Имаме дни за всичко, дадено ни е да се докоснем до земното.
    А дойде ли ни времето, тя душата си знае!
  • Благодаря, Приятели, за посещението, коментарите и оценките!
    Радвам се, че харесвате! поздрави от мен и хубав ден!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...