3 oct 2009, 23:29

Раздялата

1.3K 0 43

 

Разсъмване с горчив и сух привкус

ще броди из копнежните безсъници.

И всичко ще е същото досущ,

но в мен крещят съмнения покълнали -

дали ще се доводим до нощта

с деня ми, с който все на нож осъмваме,

или ще ми подложи под крака

препъване в самия ръб на тъмното...

Дали ще ми олекне от това,

че нощите утихнаха до съмнало,

че кротко се промъквам през деня,

вместо да тичам презглава по стръмното,

че пътят на неравния ми сън

не бяга подир стъпките ти, тайните,

че здраво съм заключила отвън

последния си полет към безкрайното...

Запалвам свещ на старата вина

и скривам в най-дълбокото на дните си

последната преносена сълза -

остатък от валежите в очите ми.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галена Воротинцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Запалвам свещ на старата вина
    и скривам в най-дълбокото на дните си
    последната преносена сълза -
    остатък от валежите в очите ми"
    Великолепие!!!
    Поздравления, Галена!
  • Поредната доза Поезия!!!
  • Всеки път, когато чета нещо твое, Галена, усещам кожата си да настръхва и често очите ми се пълнят със сълзи.
    "Запалвам свещ на старата вина".... Уникален изказ.
    Вината е много относително понятие, Галена. Понякога няма вина, понякога просто не се получава. Прегръщам те и ще те чета с изключително удоволствие.
  • Нямам думи, много си добра!
  • пишеш прекрасно, Галена!!!*

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...