galenaGV (Галена Воротинцева)
74 2186
3.10.2009 г., 23:29 ч.

Раздялата 

  Поезия » Любовна
1156 0 43

 

Разсъмване с горчив и сух привкус

ще броди из копнежните безсъници.

И всичко ще е същото досущ,

но в мен крещят съмнения покълнали -

дали ще се доводим до нощта

с деня ми, с който все на нож осъмваме,

или ще ми подложи под крака

препъване в самия ръб на тъмното...

Дали ще ми олекне от това,

че нощите утихнаха до съмнало,

че кротко се промъквам през деня,

вместо да тичам презглава по стръмното,

че пътят на неравния ми сън

не бяга подир стъпките ти, тайните,

че здраво съм заключила отвън

последния си полет към безкрайното...

Запалвам свещ на старата вина

и скривам в най-дълбокото на дните си

последната преносена сълза -

остатък от валежите в очите ми.

 

 

 

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Запалвам свещ на старата вина
    и скривам в най-дълбокото на дните си
    последната преносена сълза -
    остатък от валежите в очите ми"
    Великолепие!!!
    Поздравления, Галена!
  • Поредната доза Поезия!!!
  • Всеки път, когато чета нещо твое, Галена, усещам кожата си да настръхва и често очите ми се пълнят със сълзи.
    "Запалвам свещ на старата вина".... Уникален изказ.
    Вината е много относително понятие, Галена. Понякога няма вина, понякога просто не се получава. Прегръщам те и ще те чета с изключително удоволствие.
  • Нямам думи, много си добра!
  • пишеш прекрасно, Галена!!!*
  • Великолепно е!Още веднъж поклон пред таланта ти!
  • Има, има я влагата в очите ти,
    така както я има силата в стиховете ти!!!
  • Много силен стих!
  • Отдавна не съм чела хубави стихове.Благодаря ти, че при теб откривам много такива
  • Как съм ги пропуснала Галена!Възхищавам се на поезията ти!Прелест си!
  • И на път, и под път...все с теб в сърцето...Любов
  • От няколко дни се връщам на това стихотворение. Невероятно силно ме провокира. Не мога да го коментирам, бездумна съм-благодаря за удоволствието от него.
  • Много е носталгично; усещам скрита печал. Допада ми.
  • "...последната преносена сълза -

    остатък от валежите в очите ми. "

    Въздействащо и истинско!
  • Как съм го пропуснала този стих?
    А финала е просто убийствен!
    Запалвам свещ на старата вина
    и скривам в най-дълбокото на дните си
    последната преносена сълза -
    остатък от валежите в очите ми.
    Много е хубав!
  • и всичко ще е същото досущ
    привидно...
    само ти ще си измама...
  • Безумно много ми харесва.
  • Поздрав!
  • Хареса ми, поздрав!
  • Ами освен да се сдобиеш с някаква алтернатива, за да секнат сълзите...
  • Вулкан от чувства, от образност,от... поезия!!!
  • Красиво!
    <img src=http://s17.rimg.info/fd2d9eff2ce18c11920e3ed975886f3d.gif>
  • Прекрасна поезия!
  • "Запалвам свещ на старата вина"
    Много оргинално и силно!!!
    Поздрави!!!
  • Аплодисменти! Не скривай сълзите! Те разтопяват вините!
  • Пак прекрасно стихотворение!Голямо си удоволствие!
  • Жигосващо...
  • Ти си поезия. Със закъснение ти честитя празника.
  • Поздравления и от мен!
  • Чудесно е!
  • Много!
  • Прекрасен стих. Поздравления!

    "запалвам свещ пред старата вина...!"
  • Невероятно красивата ти поезия се разлива в мен и достига до всяка клетка,изпълвайки ме с куп чувства! БЛАГОДАРЯ за което!
  • !
    Поздравления!
  • Разсъмна се... едно пламъче... не стъпки, а полет... Лети, Прекраснице... Топло е тук на твоята страничка...
  • Отново ме очарова със стих, музика и ярка дарба. Бъди щастлива!
  • Първият стих за тази ми сутрин е невероятен!
    Очарована съм!
    Благодаря, Гале!!!
  • поезия, пред която благоговея...
    Галена...с възхищение.
  • Все ги крием тия сълзи...
    Прегръдка от мен!
  • Имаме нужда от една жизненотворческа сълза като твоята, Галена, пренесена през пространството и покълнала в тези толкова истински като живота стихове, истински като болките, които всеки носи в себе си, доде ги сподели с най-близките. Благодаря ти за споделеността, Галена, за чувствата, с които ни обогатяваш всеки миг. Ваше благородие
  • Доре, Веси, Димитър Стоянов,благодаря ви за взаимността в тези късни доби! Обич ви пращам!
  • Влюбих се в тези няколко стиха,прекрасни и чувствени,тайни и носещи скръб,това почувствах и имах нужда да прочета.Благодаря ти!

    И всичко ще е същото досущ,
    но в мен крещят съмнения покълнали -
    дали ще се доводим до нощта
    с деня ми, с който все на нож осъмваме
  • прелест си!
Предложения
: ??:??