3.10.2009 г., 23:29

Раздялата

1.3K 0 43

 

Разсъмване с горчив и сух привкус

ще броди из копнежните безсъници.

И всичко ще е същото досущ,

но в мен крещят съмнения покълнали -

дали ще се доводим до нощта

с деня ми, с който все на нож осъмваме,

или ще ми подложи под крака

препъване в самия ръб на тъмното...

Дали ще ми олекне от това,

че нощите утихнаха до съмнало,

че кротко се промъквам през деня,

вместо да тичам презглава по стръмното,

че пътят на неравния ми сън

не бяга подир стъпките ти, тайните,

че здраво съм заключила отвън

последния си полет към безкрайното...

Запалвам свещ на старата вина

и скривам в най-дълбокото на дните си

последната преносена сълза -

остатък от валежите в очите ми.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Воротинцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Запалвам свещ на старата вина
    и скривам в най-дълбокото на дните си
    последната преносена сълза -
    остатък от валежите в очите ми"
    Великолепие!!!
    Поздравления, Галена!
  • Поредната доза Поезия!!!
  • Всеки път, когато чета нещо твое, Галена, усещам кожата си да настръхва и често очите ми се пълнят със сълзи.
    "Запалвам свещ на старата вина".... Уникален изказ.
    Вината е много относително понятие, Галена. Понякога няма вина, понякога просто не се получава. Прегръщам те и ще те чета с изключително удоволствие.
  • Нямам думи, много си добра!
  • пишеш прекрасно, Галена!!!*

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...