3 окт. 2009 г., 23:29

Раздялата

1.3K 0 43

 

Разсъмване с горчив и сух привкус

ще броди из копнежните безсъници.

И всичко ще е същото досущ,

но в мен крещят съмнения покълнали -

дали ще се доводим до нощта

с деня ми, с който все на нож осъмваме,

или ще ми подложи под крака

препъване в самия ръб на тъмното...

Дали ще ми олекне от това,

че нощите утихнаха до съмнало,

че кротко се промъквам през деня,

вместо да тичам презглава по стръмното,

че пътят на неравния ми сън

не бяга подир стъпките ти, тайните,

че здраво съм заключила отвън

последния си полет към безкрайното...

Запалвам свещ на старата вина

и скривам в най-дълбокото на дните си

последната преносена сълза -

остатък от валежите в очите ми.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Воротинцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Запалвам свещ на старата вина
    и скривам в най-дълбокото на дните си
    последната преносена сълза -
    остатък от валежите в очите ми"
    Великолепие!!!
    Поздравления, Галена!
  • Поредната доза Поезия!!!
  • Всеки път, когато чета нещо твое, Галена, усещам кожата си да настръхва и често очите ми се пълнят със сълзи.
    "Запалвам свещ на старата вина".... Уникален изказ.
    Вината е много относително понятие, Галена. Понякога няма вина, понякога просто не се получава. Прегръщам те и ще те чета с изключително удоволствие.
  • Нямам думи, много си добра!
  • пишеш прекрасно, Галена!!!*

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...