18 mar 2010, 16:09

Раздялата...

989 0 18

Раздялата не е в очите празни,

не е във бездиханните ръце,

не е във липсата на празник,

не е и във разбитото сърце...

 

Раздялата не е в безсънните ни нощи,

покрити с кувертюрата на болестта,

едва ли е и в сватбените чаши,

гравирали със рани доблестта...

 

Раздялата е в липсата на бъдеще,

в ограбените дарове на нашата душа,

във пламъците мълчаливо парещи,

в убитите мечти, погребани в пръстта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Таня!
  • Здравей! Вчера прочетох повечето от произведенията ти, но бях изморена, за да коментирам. Сега искам да ти кажа само, че са много впечатляващи и повечето с изключително оригинални заглавия ( и не само . Понеже това най-много ми хареса, само тук коментирам. Пишеш страхотно!!! Поздрави!
  • да, оста, съжалявам
  • ОсТа Идеми!
  • Даа....земята се върти около остта си.

    Всъщност, това поне е безспорно правдиво.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...