Раздялата не е в очите празни,
не е във бездиханните ръце,
не е във липсата на празник,
не е и във разбитото сърце...
Раздялата не е в безсънните ни нощи,
покрити с кувертюрата на болестта,
едва ли е и в сватбените чаши,
гравирали със рани доблестта...
Раздялата е в липсата на бъдеще,
в ограбените дарове на нашата душа,
във пламъците мълчаливо парещи,
в убитите мечти, погребани в пръстта!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
. Понеже това най-много ми хареса, само тук коментирам. Пишеш страхотно!!! Поздрави! 
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
