pureblack (Георги Колев)
100 377
6 ene 2010, 17:26

Разединение... или ребус за наивни мечтатели 

  Poesía
893 0 8

В опушеното кафене, очите ми сълзят - калейдоскопно.

Двайсетина души се побират в една сълза и... капват.

Телевизорът е лицемер - постоянно е в различен образ.

Двайсетината души още са там.

Харесва им да се разхождат в погледа ми.

Чистият въздух не е на мода.

Хиляди думи наредени на показ - и пушат.

Пушат, за да е калейдоскопен погледът...

... тогава двадесет са поне четиридесет...

... а аз - отивам да дишам.

А цената да дишам е...

... да съм сам!?...

 

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поемаме дъх с този стих!Поздрав!
  • По пожълтелия мустак се стича никотиновата самота.
  • Всеки сам избира, всеки сам режисира живота си, не е важно как,
    а дали си разбрал смисъла на собственото си "аз"...
    Казват, че човек винаги е "сам", а всички останали около него
    са само "статисти"... Това е метафора, но в нея се съдържа тъжната
    истина на философията на живота...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ ЩАСТЛИВ!
  • Щом си влязъл - вътре си!И ти пушиш!Какво си се затъжил за въздуха?
  • Висока цена, но платима!
    Поздрав!
  • Дишай на воля приятелю.
    Много як стих браво поздравявам те.
  • ...до юни...
  • ... в една сълза би се побрала и цялата Земя... и би капнала в безкрая... а там как се диша... без атмосфера...?
Propuestas
: ??:??