Разединение... или ребус за наивни мечтатели
В опушеното кафене, очите ми сълзят - калейдоскопно.
Двайсетина души се побират в една сълза и... капват.
Телевизорът е лицемер - постоянно е в различен образ.
Двайсетината души още са там.
Харесва им да се разхождат в погледа ми.
Чистият въздух не е на мода.
Хиляди думи наредени на показ - и пушат.
Пушат, за да е калейдоскопен погледът...
... тогава двадесет са поне четиридесет...
... а аз - отивам да дишам.
А цената да дишам е...
... да съм сам!?...
© Георги Колев All rights reserved.
