6.01.2010 г., 17:26 ч.
Разединение... или ребус за наивни мечтатели
В опушеното кафене, очите ми сълзят - калейдоскопно.
Двайсетина души се побират в една сълза и... капват.
Телевизорът е лицемер - постоянно е в различен образ.
Двайсетината души още са там.
Харесва им да се разхождат в погледа ми.
Чистият въздух не е на мода.
Хиляди думи наредени на показ - и пушат.
Пушат, за да е калейдоскопен погледът...
... тогава двадесет са поне четиридесет...
... а аз - отивам да дишам.
А цената да дишам е...
... да съм сам!?...
© Георги Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Поемаме дъх с този стих!Поздрав!
-
По пожълтелия мустак се стича никотиновата самота.
-
Всеки сам избира, всеки сам режисира живота си, не е важно как,
а дали си разбрал смисъла на собственото си "аз"...
Казват, че човек винаги е "сам", а всички останали около него
са само "статисти"... Това е метафора, но в нея се съдържа тъжната
истина на философията на живота...
ПОЗДРАВИ! БЪДИ ЩАСТЛИВ! -
Щом си влязъл - вътре си!И ти пушиш!Какво си се затъжил за въздуха?
-
Висока цена, но платима!
Поздрав! -
Дишай на воля приятелю.
Много як стих браво поздравявам те. -
...до юни...
-
... в една сълза би се побрала и цялата Земя... и би капнала в безкрая... а там как се диша... без атмосфера...?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
