Съблечи ме с погледа си, мило,
със устни, със любов ме съблечи.
Оставяйки следите от любовното мастило,
по тялото ми. Искай моите мечти!
Поискай ги и те ще бъдат твои.
Но само пожелай ги и тръгни.
Намериш ли ти път към моите покои,
тихо влез, седни до мен и остани!
Ще ти разкажа приказка, която
не съм разказвала на никой досега.
Започнала в едно горещо лято,
със морски дъх, със цаца и луна!
Ту весело и някак закачливо,
контактите преминаха в желание.
С оранжево във ежедневието сиво,
получи се изгарящо дихание.
Красиво е, когато се събудиш,
със мислите докоснали мечтите.
Дори след туй и всичко да загубиш,
си заслужава. Бил си при звездите!
© Живка Георгиева Todos los derechos reservados
Така е,поне е достигал до звездите,а те са толкова вивисоко,високо.....
Поздрав и прегръдка!