1 abr 2009, 22:10

Разголена 

  Poesía » De amor
771 0 4

 

Съблечи ме с погледа си, мило,

със устни, със любов ме съблечи.

Оставяйки следите от любовното мастило,

по тялото ми. Искай моите мечти!

 

Поискай ги и те ще бъдат твои.

Но само пожелай ги и тръгни.

Намериш ли ти път към моите покои,

тихо влез, седни до мен и остани!

 

Ще ти разкажа приказка, която

не съм разказвала на никой досега.

Започнала в едно горещо лято,

със морски дъх, със цаца и луна!

 

Ту весело и някак закачливо,

контактите преминаха в желание.

С оранжево във ежедневието сиво,

получи се изгарящо дихание.

 

Красиво е, когато се събудиш,

със мислите докоснали мечтите.

Дори след туй и всичко да загубиш,

си заслужава. Бил си при звездите!

© Живка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотен стих!!!
    Така е,поне е достигал до звездите,а те са толкова вивисоко,високо.....
    Поздрав и прегръдка!
  • цацата....
  • поантата ти е много добра, но в началото мъничко ми накъртва,мисля, че можеш да измислиш по-хубави образи
  • любов- любовното - може да го избегнеш
    и без това втори стих ти е дълъг

    в първи куплет лирическата го ... подканя да я съблича
    а пък във втори той ще търси "пътя към покоите й"... не ми се връзва
    на какво му викаш - "покои"

    "със морски дъх, със цаца и луна!"
    а това влиза в топ 100 на поетичните бисери

    хареса ми... настроението което създава и посланието

    "Дори след туй и всичко да загубиш,
    си заслужава. Бил си при звездите!"

Propuestas
: ??:??