Apr 1, 2009, 10:10 PM

Разголена

  Poetry » Love
1K 0 4

 

Съблечи ме с погледа си, мило,

със устни, със любов ме съблечи.

Оставяйки следите от любовното мастило,

по тялото ми. Искай моите мечти!

 

Поискай ги и те ще бъдат твои.

Но само пожелай ги и тръгни.

Намериш ли ти път към моите покои,

тихо влез, седни до мен и остани!

 

Ще ти разкажа приказка, която

не съм разказвала на никой досега.

Започнала в едно горещо лято,

със морски дъх, със цаца и луна!

 

Ту весело и някак закачливо,

контактите преминаха в желание.

С оранжево във ежедневието сиво,

получи се изгарящо дихание.

 

Красиво е, когато се събудиш,

със мислите докоснали мечтите.

Дори след туй и всичко да загубиш,

си заслужава. Бил си при звездите!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живка Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих!!!
    Така е,поне е достигал до звездите,а те са толкова вивисоко,високо.....
    Поздрав и прегръдка!
  • цацата....
  • поантата ти е много добра, но в началото мъничко ми накъртва,мисля, че можеш да измислиш по-хубави образи
  • любов- любовното - може да го избегнеш
    и без това втори стих ти е дълъг

    в първи куплет лирическата го ... подканя да я съблича
    а пък във втори той ще търси "пътя към покоите й"... не ми се връзва
    на какво му викаш - "покои"

    "със морски дъх, със цаца и луна!"
    а това влиза в топ 100 на поетичните бисери

    хареса ми... настроението което създава и посланието

    "Дори след туй и всичко да загубиш,
    си заслужава. Бил си при звездите!"

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...