Разголена
Съблечи ме с погледа си, мило,
със устни, със любов ме съблечи.
Оставяйки следите от любовното мастило,
по тялото ми. Искай моите мечти!
Поискай ги и те ще бъдат твои.
Но само пожелай ги и тръгни.
Намериш ли ти път към моите покои,
тихо влез, седни до мен и остани!
Ще ти разкажа приказка, която
не съм разказвала на никой досега.
Започнала в едно горещо лято,
със морски дъх, със цаца и луна!
Ту весело и някак закачливо,
контактите преминаха в желание.
С оранжево във ежедневието сиво,
получи се изгарящо дихание.
Красиво е, когато се събудиш,
със мислите докоснали мечтите.
Дори след туй и всичко да загубиш,
си заслужава. Бил си при звездите!
© Живка Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
цацата....
-
поантата ти е много добра, но в началото мъничко ми накъртва,мисля, че можеш да измислиш по-хубави образи
-
любов- любовното - може да го избегнеш
и без това втори стих ти е дълъг
в първи куплет лирическата го ... подканя да я съблича
а пък във втори той ще търси "пътя към покоите й"... не ми се връзва
на какво му викаш - "покои"
"със морски дъх, със цаца и луна!"
а това влиза в топ 100 на поетичните бисери
хареса ми... настроението което създава и посланието
"Дори след туй и всичко да загубиш,
си заслужава. Бил си при звездите!"
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Така е,поне е достигал до звездите,а те са толкова вивисоко,високо.....
Поздрав и прегръдка!