1.04.2009 г., 22:10

Разголена

1K 0 4

 

Съблечи ме с погледа си, мило,

със устни, със любов ме съблечи.

Оставяйки следите от любовното мастило,

по тялото ми. Искай моите мечти!

 

Поискай ги и те ще бъдат твои.

Но само пожелай ги и тръгни.

Намериш ли ти път към моите покои,

тихо влез, седни до мен и остани!

 

Ще ти разкажа приказка, която

не съм разказвала на никой досега.

Започнала в едно горещо лято,

със морски дъх, със цаца и луна!

 

Ту весело и някак закачливо,

контактите преминаха в желание.

С оранжево във ежедневието сиво,

получи се изгарящо дихание.

 

Красиво е, когато се събудиш,

със мислите докоснали мечтите.

Дори след туй и всичко да загубиш,

си заслужава. Бил си при звездите!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих!!!
    Така е,поне е достигал до звездите,а те са толкова вивисоко,високо.....
    Поздрав и прегръдка!
  • цацата....
  • поантата ти е много добра, но в началото мъничко ми накъртва,мисля, че можеш да измислиш по-хубави образи
  • любов- любовното - може да го избегнеш
    и без това втори стих ти е дълъг

    в първи куплет лирическата го ... подканя да я съблича
    а пък във втори той ще търси "пътя към покоите й"... не ми се връзва
    на какво му викаш - "покои"

    "със морски дъх, със цаца и луна!"
    а това влиза в топ 100 на поетичните бисери

    хареса ми... настроението което създава и посланието

    "Дори след туй и всичко да загубиш,
    си заслужава. Бил си при звездите!"

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...