Разголена до откровение
Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения
на свещите под тихото сияние.
Оставам гола, чак до откровение,
небрежно хвърлям минали страдания.
И само в светлината на очите ти
потъвам, като залез във вълните.
От студ потръпва в мен душата - скитница
и в трескаво смущение се пита
дали ще можеш - бяла и разголена
до болка, с топлина да ме прегърнеш?
Усещаш ли пространството, разтворено
пред теб? Света ми можеш ли да зърнеш?
И имаш ли на рицар благородството
да не раниш, дори от ненаситност?
Успееш ли - дарявам ти господството
над цялата си гола беззащитност.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
