14 дек. 2012 г., 10:49
Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.
Събличам бавно дрехи и съмнения
на свещите под тихото сияние.
Оставам гола, чак до откровение,
небрежно хвърлям минали страдания.
И само в светлината на очите ти
потъвам, като залез във вълните.
От студ потръпва в мен душата - скитница
и в трескаво смущение се пита ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация