Самодива (Вики)
528 5990
14.12.2012 г., 10:49 ч.

Разголена до откровение 

  Поезия
858 0 9

Нощта е обладана от безумие.
Надига се безмълвен, страшен крясък
в сърцето на измамно пълнолуние,
прозорците заляло с хладен блясък.

Събличам бавно дрехи и съмнения
на свещите под тихото сияние.
Оставам гола, чак до откровение,
небрежно хвърлям минали страдания.

И само в светлината на очите ти
потъвам, като залез във вълните.
От студ потръпва в мен душата - скитница
и в трескаво смущение се пита

дали ще можеш - бяла и разголена
до болка, с топлина да ме прегърнеш?
Усещаш ли пространството, разтворено
пред теб? Света ми можеш ли да зърнеш?

И имаш ли на рицар благородството
да не раниш, дори от ненаситност?
Успееш ли - дарявам ти господството
над цялата си гола беззащитност.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??