Тръгни, после спри...
погледни така,
сякаш никога
няма да гледаш назад...
а в твоите силни ръце
и земята
би се разтърсила,
като след кадър
от тайно убийство...
Веднъж с теб
и аз се разтърсих
Под капки дъждовни
чадър бях,
който да бди
над главата ти,
търсейки
миг всеотдайност
мокър в сълзи...
Тръгни, после спри...
Целуни вселената,
така все едно
не си се целувал,
а в твоите силни ръце
и тя
би се прекръстила,
би се разнежила,
би разголила
свойте гърди...
16.04.2008
Сливен
© Мир Todos los derechos reservados