Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама.
„Но не, за да остана, не лъжи се,
а белите коси да ти погаля
и кротко да потъна във очите,
душата ми изпили до отмала…”
Не си дохождай, сине, разбери ме,
че у дома бесува дива хала,
мътни порои удавят душите ...