Разговор
Ех, сине, сине, пустата чужбина
уж ледена била, а по те топли
от клета майчица и от Родина…
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече,
кога по скайпа бъбрихме си двама.
„Но не, за да остана, не лъжи се,
а белите коси да ти погаля
и кротко да потъна във очите,
душата ми изпили до отмала…”
Не си дохождай, сине, разбери ме,
че у дома бесува дива хала,
мътни порои удавят душите
и Сатаната хили се от двора…
И трудно тук със чест се оцелява -
дори съседът в калта те натиска
и брат на брата си риза не дава,
а подло все за гърлото го стиска.
„Ще се завърна, мале!” – снощи рече...
Не си дохождай, сине, разбери ме!
А майка ти все някак ще устиска…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
