Разговор с...

                             Разговор с...

                  - Не искам да повярвам

                              аз на никого.

                  - Повярвай ми -

                              помолиха очите ти.

                     Очите бяха

                              онзи детски спомен...

                      - Наоколо

                               натрупано е Нищото,

                         а Нещото

                               е някаква случайност.

                        - Не съм аз Нищо -

                                   каза ми Умората.

                          - Аз съм богатството

                                   от чувства,

                            от преструвки

                                   и от горест.

                            Отдавна скри ме тук

                                   прахът на Времето.

                             - Аз Нещото съм.

                                      Твоята съдбовност -

                                сърдито сопна се

                                       насреща ми Съдбата.

                               - Случайна е

                                       очакваната тайна.

                                  Живот наричат ме...

                                - На теб аз ще повярвам.

                                           - Случайност съм,

                                   като перо на птица,

                                         паднало при някакво

                                   летене...

                                    - И тайна си,

                                          с която се обичахме -

                                     прошепнах аз,

                                           случайно на Деня,

                                     когато се здрависваше

                                           със Залеза.