2 апр. 2015 г., 11:30

Разговор с...

569 0 1

 

 

    

                             Разговор с...

 

 

                  - Не искам да повярвам

                              аз на никого.

                  - Повярвай ми -

                              помолиха очите ти.

                     Очите бяха

                              онзи детски спомен...

                  

                      - Наоколо

                               натрупано е Нищото,

                         а Нещото

                               е някаква случайност.

 

                        - Не съм аз Нищо -

                                   каза ми Умората.

                          - Аз съм богатството

                                   от чувства,

                            от преструвки

                                   и от горест.

                            Отдавна скри ме тук

                                   прахът на Времето.

 

                             - Аз Нещото съм.

                                      Твоята съдбовност -

                                сърдито сопна се

                                       насреща ми Съдбата.

 

                               - Случайна е

                                       очакваната тайна.

                                  Живот наричат ме...

                              

                                - На теб аз ще повярвам.

                                  

                                           - Случайност съм,

                                   като перо на птица,

                                         паднало при някакво

                                   летене...

 

                                    - И тайна си,

                                          с която се обичахме -

                                     прошепнах аз,

                                           случайно на Деня,

                                     когато се здрависваше

                                           със Залеза.

                                    

 

                                   

                     

                  

                     

                                 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...