Разговор с Детето
Кристално езеро в мъгли обвито.
Едно дете сред тях е скрито.
Поглед - бистър и дълбок
като планинския поток -
в сърцето ми се взира.
Чете ме и разбира
дори скритото от мен самата
сред шумата и сред листата
на спомените избледнели
извън човешките предели.
Защо взираш се във мен,
дете далечно?
Какво разбираш, след като
живееш вечно?
Вечно... в Единство и във Светлина,
а аз се лутам и умирам в тъмнина.
Да можех, бих ти казала
„Върви си!”,
но не мога. За това те моля -
усмихни се!
Дари ме с тази милост малка
и няма да се чувствам така жалка!
* * *
Гледаш, но не виждаш упорито
в тъмнината, създадена от теб самата -
Истината! Тя искри сутрин във росата!
Усети дъхът на вечността -
пулсацията на вятъра в листата,
чиито жилки ни подсказват
пътищата на съдбата.
Твоят взор - все нощен,
съмне ли - ще стане мощен!
И повече не ще се луташ
сама в тъма и в заблуждения!
Ще си свободна от всички
несъществуващи ограничения!
Ела! Подавам ти ръка!
Ела край Златната река!
Нека да играем заедно...
© Една Усмивка Todos los derechos reservados