Feb 5, 2012, 9:19 PM

Разговор с Детето

  Poetry » Other
857 0 0

Разговор с Детето

 

Кристално езеро в мъгли обвито.

Едно дете сред тях е скрито.

Поглед - бистър и дълбок

като планинския поток -

в сърцето ми се взира.

Чете ме и разбира

дори скритото от мен самата

сред шумата и сред листата

на спомените избледнели

извън човешките предели.

 

Защо взираш се във мен,

дете далечно?

Какво разбираш, след като

живееш вечно?

 

Вечно... в Единство и във Светлина,

а аз се лутам и умирам в тъмнина.

 

Да можех, бих ти казала

„Върви си!”,

но не мога. За това те моля -

усмихни се!

 

Дари ме с тази милост малка

и няма да се чувствам така жалка!

 

 

* * *

 

Гледаш, но не виждаш упорито

в тъмнината, създадена от теб самата -

Истината! Тя искри сутрин във росата!

Усети дъхът на вечността -

пулсацията на вятъра в листата,

чиито жилки ни подсказват

пътищата на съдбата.

 

Твоят взор - все нощен,

съмне ли - ще стане мощен!

 

И повече не ще се луташ

сама в тъма и в заблуждения!

Ще си свободна от всички

несъществуващи ограничения!

 

Ела! Подавам ти ръка!

Ела край Златната река!

Нека да играем заедно...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Една Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...